Meet Us

IMG_20160220_133038_488

Една африканска поговорка твърди, че „за да отгледаш дете, е нужно цяло село”. Аз лично предпочитам българския отговор: „много баби – хилаво дете”. Може би защото бабите живеят много далече от нас и имах щастието да изплача, изсмея и изстрадам всеки миг от живота на детето си в първо лице. По свой начин, без готови рецепти и без уроци назаем. И защото имах възможността да се убедя, че всяко дете е различно и че прилагането на универсални решения е невъзможно. Категорично. Необходимо е само ние, родителите, да настроим сетивата си на честотата на детето и да му позволим само да ни подсказва кое е най-правилното за него.

Урок номер едно за мен като майка: да гледам на детето си като на личност със свои права и особености, а не като на извънземно, което трябва да се култивира към землянската среда. Винаги съм се допитвала за мнението на Наско, изслушвала съм разсъжденията му по всеки въпрос и заедно сме търсили решение и на най-неразрешимите проблеми. Което може и да е недостатък, защото днес трудно мога да изляза срещу него с отговора: „защото аз съм майка и така казвам”. Не че не съм го правила, напротив. Просто опровержението ме е застигало на секундата: „ти не си само майка, но и дете” (което, повярвайте, е най-големият комплимент, който някой някога ми е правил).

За сина ми аз съм не само родител, но и приятел. Най-довереният. От онези, които не наставляват, а съветват деликатно, които показват различните истини и винаги обясняват с подробности. Двама приятели, които обичат да импровизират в ежедневието (например пеейки на път за училище сутрин, когато очите и на двама ни още плуват в сън), които влизат в роли (аз – на Дядо Коледа, Фея на зъбките или хелоуинско изчадие, а Наско – на приказни герои), които майсторят най-различни прекрасности (колажи от цветни хартии и снимки от списания, картонени къщи, пясъчни замъци и снежни човеци…) и които списват общ блог.

Е, да, синът ми не е от най-талантливите художници. Рисуването определено не е сред най-силните му умения, но пък го прави с огромна страст. Също така вдъхновено изрязва, лепи, сглобява модели от картон, пластмасови парчета (остатъци от предишни играчки) и други “находки”. За мен остава да се включвам от време на време в творческите му проекти и да ги съхранявам старателно в папки, кутии и на dvamasmama.blogspot.com. Радвам се на всеки споделен коментар под публикациите в блога и на всеки нов приятел, останал за дълго в малкия ни свят.

Блогът наскоро отпразнува третата си годинка, а читателите ни отдавна прехвърлиха границите на България (имаме посещения от Аляска до Япония).

Велиана и Атанас

"Двама с мама" в медиите:

Интервю в "Urban Culture"

На гости на предаването "Десет" в Bulgaria OnAir

На гости на "Крокотак"...

...И отново при "Крокотак"