Укротяване на опърничавото

child2

Има неща, които децата упорито отказват да правят. От страх, от инат или по навик. Борят се със зъби, нокти и пронизителни викове.

Статус на моя приятелка във Facebook от преди няколко дни: „Rumiana се чуди как да заведе Мишо на фризьор. Безнадеждно е!” Историята отблизо: Мишо е 2- годишен малчуган, който упорито отказва подстрижка, макар че дългата му до раменете коса често е причина да го бъркат на улицата с момиче. Нито заплахите, нито опитите за подкуп, нито увещанията, че „не е страшно” могат да склонят младежа да седне на фризьорския стол. Косата не му пречи, следователно няма нужда да се подстригва. Точка по въпроса. Дааа, за двегодишното дете естетичната страна на живота няма голямо значение, на него не му пречи да ходи чорлаво или с дълги и мръсни нокти. Обличането пък е безкрайно досадно и носи повече неприятни емоции, отколкото забавление.

Ако и ти имаш у дома същия малък инат като Мишо, ето няколко съвета от мен как да пребориш  капризите му.

Фризьор ли? Не, благодаря!

Проблемът: Бебешките къдрици са толкова сладки, че на никоя майка не й дава сърце да се раздели с тях. За малчуганите раздялата е още по- тежка. Затова те протестират, когато някой понечи да отреже част от буйната им грива. Откъде идва този стрес? Вероятно от страха, че ще изгубят нещо лично. Малките деца гледат на тялото си като на цяло, всяка отрязана част е голяма загуба за тях и може дори да им причини болка. А може би ги притеснява това, че някой непознат иска да навлезе в личното им пространство с ножица, гребен и бръмчаща машинка в ръцете? Каквато и да е причината, решение има.

Какво да направиш: На първо място, опитай да обясниш на малкото (под формата на приказка), че косата му отново ще порасне. Тя расте също като луковиците на цветята. Когато засаждаш в пръстта луковица, от нея пораства цвете. Космената луковица стои закрепена върху кожата на главата. И когато косъма се отреже, след време отново пораства. Така както растежът на косата не може да причини болка, така и отрязването му е съвсем безболезнено.

Първото посещение във фризьорския салон е вълнуващо преживяване. Посъветвай се с приятели и познати къде наблизо има фризьор с подход към децата. Той ще сложи малкия си клиент в стол- автомобил или стол- самолет и за по- голямо удобство ще му предложи вкусна близалка. След това ще покаже на малкото пред голямото огедало в салона как вълшебния червен пулверизатор мокри косата с облачета от малки капчици вода. Вълнуващо, нали? Освен това детският фризьор има купища изкушения като шоколадов шампоан и шноли с калинки и пеперуди.

9729

Ноктите – тема табу

Проблемът: Всеки път, преди всяко рязане на ноктите детето разиграва един и същи театър. Колкото и да му обясняваш, че няма да го нараниш и че е полезно за него, това не помага особено. Детето гледа на ноктите си като на част от тялото си, която ти искаш да отнемеш.

Какво да направиш: Най- напред започни да показваш на малкото как самата ти режеш ноктите си. Така то ще разбере, че от това не тече кръв, не боли, а и ноктите отново порастват. Докато се занимавате с тази деликатна процедура, винаги спазвай правилото за близостта. Гушни малкото в себе си и внимателно придържай пръстче по пръстче (хей, а защо не опиташ с някоя пъстра нокторезачка или ножичка). Накрая награди детето за послушанието му с нещо любимо.

В зависимост от възрастта на детето можеш да му разказваш истории за това какво се случва с  всяко  нокътче. Например едното отишло на дълго пътешествие при баба си, другото решило да си играе на детската площадка, третото – да си купи захарен памук..., а най- добре остави детето само да разказва къде отиват ноктите. По- малките ще отговарят само с една дума – „тати” или „Мечо”, но идеята е да се съсредоточат изцяо върху историята и да забравят за „раздялата”.

Уф, че щипе...

Проблемът: Вана – да, миене на косата – не! В противен случай следва съпровод от протести и крясъци. Всички деца минават през период, когато тотално отказват главата им да се мокри. Понякога заради неприятния спомен, че някога им е попадал шампоан в очите или устата. Друг път причината е позата, при която косата се мие или фактът, че трябва да стоят мирни. Е, не рядко става дума за борба за надмощие: ти искаш да измиеш косата на детето и това само по себе си е причина то да ти се противопостави.

Какво да направиш: Да започнем с най- важното – престани да миеш косата при всяко къпане. Веднъж седмично е напълно достатъчно. Въпросът не е дали, а как. Вместо да превръщаш миенето на косата в битка, решете заедно проблема. Може би детето предпочита да миете косата под душа, а не във ваната. А може би любимата кукла или кола също иска да получи измиване на косата/ автомивка? Докато детето сапунисва играчката, ти се възползвай да измиеш косата му.

Превърни миенето в забава като правите забавни фризури с много пяна. Вземи детско огледало и остави малкото да прави форми с пяната върху главата си: рогца и ореоли, охлювчета... докато се забавлява няма да усети кога сте измили косата. Страхотен гъдел за детето са и шампоаните, които правят различен цвят пяна и са с превъзходен плодов аромат. Смесете синьо, зелено и червено и се забавлявайте!

За някои деца ужасът от миенето на косата е свързан с влизащите в очите вода и шампоан. Решението е едно и то се нарича „водолазки очила”. Ако се притесняваш, че те могат да са прекалено твърди и груби за нежната детски кожа, предварително намажи местата около очите с хидратиращ крем.

Beautiful little girl with big blue eyes

Тези „трудни” дрехи!

Проблемът: Всяка сутрин следваш добре познат сценарий – детето откадва да облича панталона, чорапите и/ или пуловера си. Зачервява се, дърпа се и крещи. Протестът ескалира, когато трябва да се обличат ръцете или когато главата му трябва да се провре през процепа на блузата (поло яката е задача с повишена трудност). Понякога само думата „обличане” е повод за появата на дяволита усмивка и начало на дълго преследване из дома.

Какво да направиш: Започни отдалеко, за да ти е леко. Ако обличането върви трудно, изчакай и брой до десет... Понякога ще трябват десет секунди, друг път – две минути, а понякога ще се наложи и да повториш на малкото, че го чакаш да се облече. И дори да потретиш.

Когато купуваш дрехи за малки деца, имай предвид, че те са много подвижни. Затова избирай дрехи, които няма да огриничават движенията им, да ги стягат или да им пречат по време на игра. Макар че малкото ти расте бързо, важно е да избираш дрехи, които са му по мярка, защото ако са прекалено малки или големи, те ще затрудняват движенията му.

Ако детето е по- чувствително, то може да отказва да носи определени дрехи, защото не харесва цвета им или защото материята дразни кожата му. Стига да е облечен адекватно за атмосферните условия, оставяй малкия инат да носи каквото харесва.

Още някои неща, на които да обърнеш внимание:

- Купувай лесни за поддръжка и обличане дрехи, които ще ти спестят време и усилия.

- Малките деца обикновено имат предпочитания към определени дрехи. Бъди либерална по отношение на това какво ще носи. Така ще си спестиш стреса.

- Винаги предлагай на малкото да избира между две дрехи, това ще му помогне да изгради независимост и ще се научи как да прави правилния избор.

- Посъветвай се със специалист при избора на детски обувки.

Велиана Симеонова

hand-print

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *