Аз, лъжкинята * I, liar

MUTTER


Според статистиката 82% от родителите  лъжат, за да накарат някой да се почувства по- добре.


 

Непрестанно учим децата си, че не е хубаво да се лъже. От опит обаче знаем, че станеш ли родител няколко безобидни лъжи могат да имат животоспасяващ ефект. И ако на лъжата краката бяха къси, то 90% от майките и бащите щяхме да сме джуджета...

След раждането на сина ми се чувствах удовлетворена и в абсолютна хармония със себе си. Спокойствие беше второто ми име. Равновесие – третото... Ако сте повярвали и на дума от написаното по-горе, значи успешно бих продавала хладилници на ескимосите.

Честно казано, първата година от живота на детето ми се стори кошмар – колики, растящи зъбки, внезапен плач в три през нощта... Чувствах се по-скоро като войник на бойното поле, отколкото родител. А както знаем, когато си на война, всички средства са позволени. Включително лъжата. Убедително съм уверявала педиатъра, че да, мия единствения зъб на детето (с малката подробност, че го правя веднъж месечно), измъквала съм се пред приятелки, че не мога да изляза вечерта, защото синът ми е болен (всъщност имах животоспасяваща нужда от сън), а пред съпруга си съм настоявала, че био пюретата не са чак толкова скъпи (да бе, да!).

Аз обаче не съм единствената, сигурна съм. Всяка новоизлюпена майка е потенциален Пинокио. Защо ли? Когато се налага редовно да смазваме колелата на социалните контакти и се стараем да не нараним чувствата на другите, когато целият свят те учи как да гледаш детето си, единствено лъжата спасява от сериозните конфронтации. И бавно се превръща в основен защитен механизъм.

 

MUTTER2


Лъжите пред непознати

Забелязали ли сте, че хората обичат да задават въпроси като „спи ли спокойно бебето през нощта?” Винаги съм отговаряла с „да, спи като ангелче”. Затова, защото тези, които нямат деца трудно могат да си представят, че няма такова бебе, което да спи непробудно през цялата нощ.

Защо лъжем човек, който надали ще видим отново? Ами точно затова, защото най- вероятно вече никога няма да го видим. В интерес на истината, по- голямата част от лъжите си ние изричаме пред непознати. Понякога го правим само, за да избегнем разочарованието, друг път, за да не ни сложат в графата „лоша майка”, а най- често – за да ни оставят на мира.

Лъжите пред родителите ни

Ако има нещо, заради което майките и свекървите заслужават олимпийското злато, то това е дисциплината „даване на неискани съвети”. Колко от вас са казвали в пряк текст на тези всичкознаещи и всичкоможещи жени, че не са прави?! Трудно, нали? По- лесно е да се замаже положението. Бързам с конкретен пример. Свекървата на моя приятелка била несъгласна с начина, по който възпитава детето си. Затова, за да си спести част от стреса покрай детето и работата, приятелката ми се принудила да послъгва: „да, оставям малкото да плаче” (което означава, че то плаче не повече от 2-3 минути) или „да, детето обожава подаръка, който му изпрати” (безумна играчка с хиляди частици и скрита в шкафа). Понякога лъжите са най- добрия приятел на гордостта ни.


Schlafen_bei_Hitze


Лъжите пред лекарите

Макар педиатрите да имат тонове медицинска литература и години практика зад гърба си, никой не познава детето ти по- добре от теб. По- лесно е да кажеш на доктора онова, което той би искал да чуе. Преди години на всяка консултация педиатърът питаше дали синът ми спи сам в креватчето си. Знаех мнението му (и по- точно несъгласието от спането в общо легло) и не ми се слушаше отново лекцията за трудното премахване на лошите навици. Затова отвръщах с „да”. Междувременно малкият спеше при нас докато навърши три години. След което „стана голям”.

Вероятно и някои от вас са послъгвали лекаря за първата думичка на детето („мама” вместо истинската „баба” или „тата”) или относно темперамента му, за да успеете да го вместите в медицинските таблици. Никога обаче не си позволявайте да лъжете педиатъра за неща, свързани със здравето и психическото развитие на детето.

Лъжите пред половинките

Любимият ми ден е неделя. Знаете ли защо? В неделя сутрин се измъквам с оправданието, че ще пазарувам и се връщам след два- три часа. В интерес на истината пазаруването ми отнема не повече от 30 минути. През останалото време правя нещата, които ми доставят удоволствие (пия кафе, разхождам се, чета книга...). И след това обратно в домашната джунгла.

Понякога лъжите, който жените изричаме пред половинките си, служат като оправдание за онзи малък лукс, наречен „лично свободно време”. Много майки се чувстват виновни, когато отделят час или два за себе си и се крият като престъпници, търсейки оправдание задето са пили кафе с приятелка (примерно).

Затова дори бащите не са имунизирани срещу лъжа. Преди време една майка ми призна, че докато била бременна, казала на съпруга си, че й се повдига от миризмата на веро. Така и до ден днешен той миел чиниите. Хм, дали пък при следващата бременност няма да й прилошава и от праха за пране?

Лъжите пред приятелите

Психолозите са установили, че в обществото лъжата носи някои позитиви. Ако направиш комплимент на приятел или познат, той най- вероятно ще ти отвърне със същото. Така и двамата ще се почувствате добре. Сигурно ти се е случвало да кажеш на позната или приятелка, че бебето й е страхотно, когато в действителност ти се е струвало странно. Много майки лъжат, за да спестят разочарованието на приятелите си и да ги накарат да се почувстват добре. Това са благородни лъжи, които хм... не са точно лъжи.

Приятелка, която обича да говори по телефона с часове, те е хванала натясно? За щастие бебето винаги има нужда да бъде приспано, нахранено, преобуто или успокоено... Какво по- добро оправдание! Дори да не е истина, спестява доста главоболия. Не бъди гузна. Ако приятелката ти има деца, със сигурност би направила същото.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *